Всяко лято го правим механично. Изваждаме тубичката, нанасяме крема и излизаме на слънце с усещането, че сме „защитени“. Но защитени от какво и срещу какво? Ако не сте разглеждали внимателно съставките на любимия си слънцезащитен продукт, вероятно ще се изненадате от онова, което е скрито зад красивата опаковка.
Защо слънцезащитата е необходима, но не е безпроблемна
Нека започнем с ясното: UV лъчите на слънцето са реална заплаха. Те увреждат ДНК на кожните клетки, ускоряват стареенето и повишават риска от меланом. Никой разумен специалист не препоръчва пълен отказ от слънцезащита. Въпросът обаче не е дали да се предпазваме, а как да го правим и дали продуктите, на които разчитаме, са наистина безопасни.
През последните години все повече изследвания поставят под въпрос химичния състав на масовите слънцезащитни кремове. И докато производителите ни убеждават, че продуктите им са одобрени и безвредни, науката казва нещо по-различно и по-нюансирано.
Химичният коктейл
Ако обърнете типичен слънцезащитен крем и прочетете съставките, вероятно ще срещнете имена като оксибензон (Oxybenzone / Benzophenone-3), авобензон, октокрилен, хомосалат и редица други органични съединения. Именно те превръщат UV лъчите в топлина, преди да достигнат по-дълбоките слоеве на кожата. Звучи добре на теория, но какво се случва, когато тези химикали се абсорбират от тялото?
Оксибензон — хормонален нарушител в кремчето
Оксибензонът е може би най-изследваната и най-противоречива съставка в съвременните слънцезащитни продукти. Счита се за една от най-вредните съставки. Проучванията показват, че той може да има антиандрогенно и естрогенно действие, имитирайки естрогена в тялото, което може да засегне хормоналния баланс и репродуктивното здраве.
Тревогите са достатъчно сериозни, за да достигнат до регулаторните органи. Европейската комисия обяви, че слънцезащитните продукти, съдържащи оксибензон и хомосалат, са опасни при сегашните нива на концентрация в масовите продукти.
Химикалите навлизат в кръвта
Проучвания показват, че химикали като авобензон, оксибензон, октокрилен и Ecamsule могат да останат в кръвта с часове след нанасяне на крема, като не е напълно изяснено какви дългосрочни здравословни последствия могат да причинят.
Редица изследвания установяват, че съставките в слънцезащитния крем се абсорбират в тялото и дори могат да се натрупват с течение на времето, като някои от тях могат да повлияят на здравето. При положение, че повечето от нас нанасят слънцезащита ежедневно, а понякога по цялото тяло, ефектът на натрупване не е маловажен.
PABA — химикалът, който атакува ДНК при светлина
Друга съставка, срещана в по-евтините слънцезащитни продукти, е PABA (Padimate-O). PABA е безвреден на тъмно, но изложен на слънчева светлина, атакува ДНК в клетките, предизвиквайки мутации. Освен това някои химикали в слънцезащитата имитират действието на естрогена в тялото, което може да ускори растежа на туморни клетки.
Репродуктивните рискове — данни от науката
Научно изследване на германско-датския Център за съвременни проучвания „Цезар“, Института „Макс Планк“ и Университета за репродуктивно здраве в Копенхаген доказва опасността на химикала триклозан, а също и на комбинации от синтетични съединения, използвани в слънцезащитните кремове, за репродуктивното здраве на мъжете. В списъка на тези вещества са Benzophenone-3 (Oxybenzone), Homosalate, Octocrylene, Ethylhexyl Methoxycinnamate и Butyl Methoxydibenzoylmethane.
Опасност за океана и за нас
Проблемът не е само личен. Оксибензонът е опасен не само за човешкото здраве, но и за морската среда. Химикали с фосфор и азот, освободени чрез слънцезащитни продукти, насърчават неконтролиран растеж на водорасли, намаляват количеството кислород в океана и предизвикват верижни реакции, засягащи морската екосистема и в крайна сметка, хората. Именно заради това американският щат Хаваи, Палау и Американските Вирджински острови вече са въвели ограничения върху продажбата на слънцезащитни продукти, съдържащи определени химикали.
Какво казва FDA
Американската агенция за храните и лекарствата (FDA) класифицира само две активни съставки като безспорно „безопасни и ефективни“: цинков оксид и титанов диоксид — активните съставки в минералните слънцезащитни продукти. Всички останали масово използвани химични UV-филтри са поставени в категорията „необходими са повече данни“, което на практика означава, че науката все още не е доказала тяхната безвредност при дългосрочна употреба.
Въпреки това рафтовете в аптеките и магазините са пълни именно с химични формули. Причините са прагматични: те са по-евтини за производство, по-лесни за нанасяне, не оставят бели следи. Потребителското удобство е поставено над здравния въпрос.
Безопасните алтернативи: Минерална слънцезащита
Добрата новина е, че алтернативата съществува, достъпна е и се предлага все по-широко.
Как работят минералните филтри?
Минералните слънцезащитни продукти съдържат цинков оксид и титанов диоксид, които действат като физически блокери — създават защитен слой върху повърхността на кожата, отразявайки UV лъчите, без да им позволяват да проникнат. За разлика от химичните им аналози, те не се абсорбират в кожата.
Минералните слънцезащитни филтри не изискват 15-минутен прозорец между нанасянето и излагането на слънце, необходим при химическите продукти. Те са ефективни незабавно. Освен това са фотостабилни, което означава, че не се разграждат толкова бързо при излагане на светлина.
Цинков оксид срещу титанов диоксид
И двете съставки са доказано безопасни, но имат нюанси:
Цинковият оксид е исторически считан за по-ефективен по отношение на UV защитата и осигурява отлично покритие за целия спектър на UVA и UVB лъчите, докато титаниевият диоксид е по-малко забележим на кожата, тъй като е по-прозрачен и намалява вероятността от бял филм.
Минералната слънцезащита е призната като безопасна и ефективна от FDA. Тя предлага по-дълготрайна и ефективна защита в сравнение с химичните продукти и е особено подходяща за хора с чувствителна кожа, акне или розацея.
Ако сте майка на малко дете, изборът е още по-категоричен. Минералната слънцезащита е популярен избор за защита на деликатната кожа на бебета, тъй като се счита за по-безопасна и по-екологична алтернатива. Цинковият оксид е ключова съставка в много бебешки кремове от десетилетия.
Внимание с наночастиците
Тук идва едно уточнение, важно за всеки съзнателен потребител. Съвременните минерални кремове понякога съдържат наночастици от цинков оксид или титанов диоксид, за да не оставят видим бял филм. Има научни изследвания, изразяващи загриженост по отношение на наночастиците, тъй като тяхното поведение в организма се различава от по-едрите частици. Ако търсите максимална безопасност, потърсете продукти, изрично обозначени като „без наночастици“ (non-nano).
Растителните масла
Тук е момент за честност — нещо, което много „натурални“ сайтове пропускат. Растителните масла като малиново, морковено, кокосово и масло от ший наистина съдържат антиоксиданти и имат известна UV-защита.
Маслото от морковено семе предоставя защита, равна на продукт с фактор около 38-40, а маслото от малинови семена — с фактор около 30, като защитава кожата от целия спектър UV лъчи. Кокосовото масло е широко използвано в източните култури, подхранва и защитава кожата, но слънцезащитният му фактор е едва около 8.
Растителните масла подхранват кожата, богати са на витамини А и Е, помагат при регенерация. Маслото от малинови семки е богато на антиоксиданти, а маслото от морковено семе съдържа бета-каротин и предлага естествена UV защита. Но за целодневен престой на плажа или в планината, трябва да нанасяте на по малки интервали.
Слънцезащитата от растителни вещества е чудесна алтернатива, с която се грижим както за кожата си, така и за планетата.
Като любители на природата и градините знаем едно: растенията са научили преди нас как да се защитават от слънцето. Дебелите листа на сукулентите, восъчното покритие на лавандулата, смолите на средиземноморските храсти — всичко това е природна „слънцезащита“. Не случайно много от тези растителни екстракти намират място в добрите натурални козметични формули.
Но растенията ни учат и на нещо друго: балансът е ключът. Те не бягат от слънцето, те се адаптират към него. Ние можем да направим същото, като приемем по-холистичен подход:
- Дрехите с UV-защита (UPF 50+) са едни от най-ефективните и напълно химически-безопасни методи за защита
- Шапката с широка периферия пази лицето, деколтето и раменете
- Сянката между 11 и 16 часа, когато UV индексът е най-висок, е правило, което пази не само кожата, но и здравето
- Хидратацията отвътре — кожата, добре хидратирана чрез пиене на вода и богата на антиоксиданти храна (моркови, домати, зелен чай), е по-устойчива на UV увреждания
Слънцезащитните продукти с минерална основа са препоръчителни и трябва да се подновяват на всеки два часа, особено след плуване или изпотяване.
Практически съвет: Как да четете етикета
Вместо да разчитате сляпо на рекламата, ето какво трябва да потърсите (и да избягвате) при следващото пазаруване:
Търсете:
- Цинков оксид (Zinc Oxide) и/или Титанов диоксид (Titanium Dioxide) като единствени активни UV-филтри
- „Non-nano“ обозначение
- Минимален списък с допълнителни съставки
- Сертификати за биологичен или натурален произход (COSMOS, NATRUE и подобни)
Избягвайте:
- Oxybenzone / Benzophenone-3
- Octinoxate (Ethylhexyl Methoxycinnamate)
- Homosalate
- Octocrylene
- Avobenzone (в комбинация с горните)
- Парабени, изкуствени аромати и синтетични оцветители
Дерматолозите са единодушни, че минералните слънцезащитни кремове са най-добрият вариант , особено за хора с чувствителна кожа, акне или розацея, тъй като са по-малко склонни да запушат порите и да дразнят кожата.
Съзнателният избор е акт на любов към себе си
Темата за слънцезащитата е по-сложна, отколкото рекламата ни внушава. Не ставаме въпрос за паника или отказ от защита — напротив. Ставаме въпрос за информиран избор: да знаем какво нанасяме по кожата си, да разбираме разликата между химична и минерална слънцезащита и да търсим продукти, които са добри едновременно за нас и за природата около нас.
Слънцезащитата не трябва да бъде нов проблем, докато решава стар.
