Емоционалната интелигентност е способност да разпознаваме, разбираме и управляваме собствените си емоции, както и да разчитаме и реагираме адекватно на емоциите на другите. Тази способност е от ключово значение за изграждането на здрави взаимоотношения, справянето със стреса и успешната адаптация в социалния живот. Нейното развитие започва още от най-ранна възраст и е пряко свързано с подкрепа, която децата получават от своите родители.
В основата на емоционалната интелигентност стои умението да разпознаваме и изразяваме емоциите си. Ако детето ви се ядоса, защото не е получило желаната играчка, вместо да му се скарате, можете спокойно да кажете “Виждам, че си ядосан, защото не ти дадох играчката. Искаш ли да поговорим защо не може да я имаш точно
сега?” Това му показва, че емоциите му са валидни, но го учи да ги изразява с думи, вместо с плач или агресия.
Друг ефективен начин за развитие на емоционалната интелигентност е да говорите за своите собствени емоции. Ако сте уморени или раздразнени, вместо да потискате тези чувства, обяснете ги на детето по подходящ начин. Например: “Днес съм уморена, защото имах труден ден на работа. Може би утре ще имам повече енергия, за да
играем по-дълго.” Това показва на детето как да разпознава и обяснява собствените си емоции.
Четенето на книги и разказването на история могат да бъдат полезни инструменти. Избирайте приказки, в които героите преминават през различни емоционални ситуации. След като прочетете историята, задайте въпроси като: “Как мислиш, че се е почувствал героят, когато се е случило това? или “Какво бихме направили ние ако бяхме на негово място?” Ако четете приказката за “Трите прасенца” , обсъдете как страха е мотивирал прасенца да построят къщичка от тухли. Това помага на децата да се свържат с емоциите на другите и да развият емпатия.
Ролевите игри са изключително полезни. Ако детето ви се страхува от нови социални ситуации, можете да изиграете “сценарий” у дома. Например, ако предстои да започне детска градина, разиграйте ситуация : “Ти си новото дете в групата. Какво ще кажеш на другите деца? А ако някой иска да играете заедно, как ще отговориш?” Това ще му даде увереност и умения за справяне в реални ситуации.
Ежедневните разочарования също могат да бъдат възможности за учене. Ако детето не е спечелило в дадена игра, вместо да му кажете “Не се ядосвай, това е само игра” , опитайте с “Знам, че не е приятно, когато не спечелиш. И аз понякога се чувствам така. Как можем да направим следващия път по-приятен?” Това го учи, че разочарованието е нормална част от живота и му дава инструменти за справяне с него. Създаването на “емоционален речник” е важна стъпка. Когато детето ви е разстроено, помогнете му да намери правилните думи за чувствата си: “Изглеждаш тъжен. Така ли се чувстваш?” или “Може би си ядосан, защото не се е случило както ти си искал.”
Колкото по-рано децата се научат да разпознават и назовават емоциите си, толкова по-добре ще могат да ги управляват. Не забравяйте, че вашата реакция на емоциите на детето е моделът, който то ще
следва. Ако сте спокойни и внимателни в подхода си, детето ще усвои този начин на поведение. Например, ако то изпитва силен гняв, вместо да отговаряте с гняв, опитайте да останете спокойни и да предложите решение: “Нека си вземем почивка и след това да поговорим.” Това ще го научи на спокойствие и самоконтрол.
Емоционалната интелигентност се изгражда постепенно и изисква време, търпение и постоянство. Всеки разговор, всяка ситуация и всяко ваше действие са възможност за учене. Най-важното е, че детето трябва да се чувства
обичано, подкрепяно и разбрано, за да развие увереността да изразява себе си и да се свързва с другите. Това е безценна инвестиция, която ще му помага през целия живот – в училище, в приятелствата, в кариера и в изграждането на здрави отношения с хората около него.
